Отвъд мрежата. Свързочните войски на САЩ и бъдещето на военното дело

Представям ви основните моменти от статията на полковниците Джон Крил и Джеймс Торенс за изданието ”Military Review”. Те са разработили програма за преобразуването на Армейския свързочен корпус на САЩ (1) в контекста на протичащите изменения в тази област.

Преводът е мой. В текста са внесени незначителни стилистични корекции. Препратката към източника е указана в края.

Настъпват кардинални изменения в съвременните военни конфликти. Те се водят не само на сушата, във въздуха и морето, а също така – в киберпространството, космоса и електромагнитния спектър. Процесът на вземане и прилагане на решения се е ускорил толкова, че командирите вече нямат нито време, нито възможност да се скрият. В тези условия победата зависи от това кой по-бързо ще види противника, ще избере тактика и ще нанесе удар. Тук ключова роля играят свързочните войски, а не танковете или самолетите. Но тяхната задача е не просто да обезпечат комуникациите, а да бъдат интегратори на бойните действия на предната линия.

Бойното поле е буквално нагъчкано с датчици. Всяко движение бива улавяно. В подобни условия, както отбелязват авторите, противостоящите сили са «принудени или да се замаскират, или да загинат». Умението да прикриеш своите сигнали (електромагнитни, физически и цифрови) е станало толкова важно, както и самите маневри.

Електромагнитният спектър се е превърнал в територия, подлежаща на завладяване. Пропускателната способност на комуникационните канали е ценен ресурс, за който трябва да се води борба, също както някога са воювали за височини или за бродове. Съвременната война е «паяжина за убийства»: сензорни мрежи, стрелци и системи за управление, свързани помежду си и оптимизирани с помощта на изкуствения интелект. Страната, която съумее да използва по-ефикасно тази структура, ще получи решаващото преимущество.

Преустройването трябва да се извършва, докато трае боят, под натиск: когато командните пунктове са атакувани, а връзката – нарушена. Унищожаването на на системата за управление е главната цел на войната на XXI век.

Армията активно внедрява нови технологични концепции, напр., «Единна мрежа» (2) и «Нулево доверие» (3). Обаче тези планове не може да бъдат реализирани без фундаментални изменения в подхода към подготовката на кадри.

Специалистът по връзките на бъдещето не е пасивен доставчик на услуги, а архитект на бойните действия. Той трябва да се справя с принците на разпределеното управление, цифровата измама, маскирането на излъчването и маршрутизирането с оглед на рисковете.

В доклада са приведени два сценария, в които новите свързочни войски успешно противостоят на Росия и Китай:

Европа, 2027 година. Руската армия нанася високоточни удари по командните пунктове на САЩ и НАТО. Но американската бригада бди. Нейните специалисти по комуникациите вече са изменили структурата на управление, изградили са Mesh – мрежи (WMN) (4), разработили са план за маскировка. Когато започва атаката, те не възстановяват връзката, а активно я управляват: пренасочват канали, провеждат спектрални маневри и използват лъжливи сигнали за заблуда на противника. Свързочниците на предните позиции координират действията си със сървърите в тила, като осигуряват устойчивостта на управлението на огъня.

Тайван, 2032 година. Китайските хакери и системи за радиоелектронна борба атакуват градските мрежи. Американската дивизия отговаря с мащабна дезинформационна кампания. Истинският команден пункт е скрит, а фалшивите излъчват усилено, привличайки вражеските удари. Командирите, отговарящи за комуникациите, управляват не само връзките, но и темпото на цялата операция, като определят приоритетите за предаваните информационни пакети и координират огъня въз основа на данните от изкуствения интелект. Връзката работи даде в условията на пълно заглушаване чрез скрити канали и дрейфащи ретранслатори.

* * *

Звучи като сценарий на скучен холивудски филм. На правоверния му завършек липсва само кадър с веещото се знаме на ивици и звезди на фона на димящи развалини. Ала трябва да се отчете, че въпреки сврачешката им любов към показността, американците са изключително прагматични. В конкретния случай те оперативно анализират опита от войната в Украйна, очертават тенденциите и внедряват решенията в своите въоръжени сили.

Дали нещо от описаното по-горе може да бъде възприето от Българската армия? Предполагам, че да… Ние имаме много за наваксване. Помня, че преди три години имахме проблеми даже с радарите за ПВО. Много се надявам, че поне този критичен за отбраната проблем е решен. На този мрачен фон всеки добър съвет би ни бил от полза. Ала нека специалистите в дадената сфера кажат своята дума.

В ролята си на страничен наблюдател, аз мога да отбележа, че развитието на войската зависи от състоянието на обществото. През 1989 год. превратаджиите строшиха гръбнака на българската национална сигурност. Без държава няма армия. И обратното. Затова, докато властта не бъде поета правилните хора, превъоръжаването ще бъде само параван за крадене на пари от хазната. Нужни са коренни реформи. И тук засягаме друга болезнена тема – за кадрите. Без идеология, възпитание и образование, основани на родолюбието и на съблюдаването на закона, ние ще разполагаме единствено с наемници – космополити… Ще продължим да храним украинската армия и брюкселските корупционери. След тях, естествено, ще дойдат комшиите, ала това си е от трън та на глог.

Забележки

1. United States Army Signal Corps (съкр.: USASC)

2. 2025 Army Unified Network Plan (AUNP) 2.0. План за модернизиране на мрежовата инфраструктура на американската армия.

3. Zero Trust (англ.). Модел в областта на киберсигурността. Основан е на принципа «не вярвай, а проверявай», т.е. всеки профил или елемент на инфраструктурата по определение бива възприеман като небезопасен и подлежи на строга проверка.

4. Най-общо казано: работните станции в компютърната мрежа са свързани помежду си и могат да действат като комутатори за останалите участници. По този начин се подобрява защитата на структурата.

5. Източник: https://t.me/kcpn2014/3628